Постинг
09.07.2008 18:38 -
Независимостта - вчера, дес и утре....
Автор: sugarcherry
Категория: Изкуство
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2008 18:39
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 09.07.2008 18:39
Кой или коя си ти? Може би си млада, амбициозна,красива и трезво мислеща модерна жена? Животът ти е низ от бариери, препятствия, които всекидневно преодоляваш, неспирно състезание за положение, за щастие, работа, любов…. А може би мъже? Ти отстояваш своето място в едно привидно спокойно общество, където всеки заема заслуженото си положение според възможностите и заслугите си, общество, лишено от дискриминация и предразсъдъци, където по закон убийците и крадците получават заслужено наказание, редът е железен, сигурността – гарантирана, а равноправието – факт. Хм, дали наистина съществува такaва идеална социална общност или може би идеята за нея ще си остане само мираж? Нима ти си дотолкова независима, способна да направиш всичко, което поискаш, способна да заявиш твърдо мнението си, да се пребориш в комерсиализирания мъжки свят за своето заслужено положение, за своята независимост ОТ и СПРЯМО мъжете? Е, факт е, че повечето жени в днешно време успяват. Успяват да стъпчат закоравелите разбирания а редица мъже, подценяващи (незнайно защо) техните достойнства и способности, техните интелектуални и професионални възможности. Мъже, които може би се боят от това да не попаднат в сянката на “някаква жена”. А нима този страх съществува единствено в нашето съвремие?
Факт е, че преди много години в далечното Средновековие, още в Древна Елада, по-късно в Древен Рим, след това и във Франция, а до ден днешен и в ислямския свят, на жените се е гледало като на вещи, лишени от правото на образование, от каквото и да било мнение или участие в социални дейности, същества “по-малко ценни от мъжете”. Още по-недопустимо било тези същества, чиято единствена роля била да се размножават, да участват в политиката, в църковната дейност, да ходят на театър или да се намесват по какъвто и да било друг начин в “чисто мъжките дейности”. Това не е ли най-голямото доказателство за потъпкване на човешки права, достойнства и независимост? Още през Средновековието във Франция по време на три вековните гонения над пет милиона жени са били обвинени за вещици и ритуални изгорени, заради способностите им да лекуват, заради еродираността им, заради “греховните” им увлечения по науката, медицината, изкуството и редица други интереси и способности, считани за територия – табу, достъпна само за мъже. Дори акушерките, които са намирали начин за да намалят болката, са били обявявани за вещици от църквата, която поставяла жените в една група с непълнолетните, робите, осъдените престъпници и невменяемите, т.е. с всички, на чийто разум и преценка не може да се вярва. Е, къде е независимостта? Може би трябва да я търсим в нашето съвремие? Независимостта преди и сега, в обществото, в дома - това е нещо, за което жените с векове с се борили, а следите на това “робство” са оставили своя отпечатък и до днес.
Днес ли? Ако погледнем навън ще установим привидно завидния напредък, за който жената упорито се е борила със столетия, за да достигне до там, където е днес. За да придобие право на учение и свобода, на работа и печалба, тя е трябвало да пожертва много неща и да се откаже от много свои естествени права. Платила е твърде скъпо, за да се утвърди нейният статус на човешко същество, с душа... Бихме могли да се съгласим с тезата на един от представителите на модерната философия – Рене Декарт, според който способностите на разума са еднакви както за жените, така и за мъжете. Така разумът се е превърнал в основно средство и аргумент в борбата за женска еманципация. Дали навсякъде независимостта е осъществена цел?
Независимост? Тя може да бъде разглеждана и в доста по-широк аспект – не само като борба за полово еманципиране на женското съсловие, но и етническо, расово, религиозно… В крайна сметка всеки от нас се бори за това да бъде независим не само от някой друг, но и от своите вътрешни окови , колебания и най-вече страхове. Човек през целия си живот е принуден да се отстоява онова, в което вярва, за онова, което иска, защитавайки онова, което има. Може би именно страхът доминиране на по-силните над по-сабите личности лежи в основата на всички видове подтисничества, били те от физически, емоционален или религиозен характер.
Хайде, огледай се. Заслушай се в пулса на света около теб. Пусни радиото или телевизора си. Нима не си чувал? Спомни си за онова, което знаеш …за ислямския свят. Принудителни женитби, убийства на жени с аргумент за опазване на семейната чест - това се чува и вижда често в медиите. А дали това е цялата истина? Несъмнено има неща, останали скрити зад дебелите стени, зад тъжните лица, забулени с фереджето на срама, синини, старателно скрити под дрехите. Е, още ли мислиш, че в света в който живееш има еманципация? Нима е възможно тази несправедливост да е успешно прокламирана от една религия и то една от трите най-разпространени – исляма?! Що за религия е онази, узаконяваща полигамията и публичните убийства с цел ”покаяние” и “изтриване на срама челото на жената, изневерила на своя съпруг”, религия, поставяща мъжа с едно стъпало по нагоре, а той от своя страна може да третира като вещ своята съпруга, а “при добро желание дори да я убие” и то “напълно оправдано”. Това само може да ни говори за егоизма , демагогията, аморалността и непреодолените предразсъдъци на един свят едновременно много далеч и много близо до нас.
Остава ни единствено да сме благодарни на съдбата, че не сме се родили в това общество, да бъдем солидарни към опитите за еманципирането на тези жени, които може би вече усещат полъха на т.нар. европеизация, в чието съзнание се формират заченките на свободолюбието. Защото за независимост се борят много жени по света, не само чисто професионално и емоционално, но и физически, жени, попаднали във вихъра на трафика на хора, отвлечени и насилствено принуждавани да вършат неща, против волята си.
Независимостта – вчера, днес и утре. Независимо колко поколения ще се сменят, тя винаги ще бъде мечтаната цел, защото хората винаги са ограничавани от нещо – най-често от самите себе си. В името на жадуваната свобода са се случвали стотици катаклизми, избухвали са войни, сривали са се животи. Но в много случаи те я състояние на духа, тя е абсолютната липса на страх, а за да бъде независим, човек трябва да бъде достатъчно силен за да го пожелае, достатъчно решителен, за да пристъпи към осъществяването на бленуваната цел и достатъчно смел, за да я отстоява въпреки всичките стени по пътя си…
В.Василва
Факт е, че преди много години в далечното Средновековие, още в Древна Елада, по-късно в Древен Рим, след това и във Франция, а до ден днешен и в ислямския свят, на жените се е гледало като на вещи, лишени от правото на образование, от каквото и да било мнение или участие в социални дейности, същества “по-малко ценни от мъжете”. Още по-недопустимо било тези същества, чиято единствена роля била да се размножават, да участват в политиката, в църковната дейност, да ходят на театър или да се намесват по какъвто и да било друг начин в “чисто мъжките дейности”. Това не е ли най-голямото доказателство за потъпкване на човешки права, достойнства и независимост? Още през Средновековието във Франция по време на три вековните гонения над пет милиона жени са били обвинени за вещици и ритуални изгорени, заради способностите им да лекуват, заради еродираността им, заради “греховните” им увлечения по науката, медицината, изкуството и редица други интереси и способности, считани за територия – табу, достъпна само за мъже. Дори акушерките, които са намирали начин за да намалят болката, са били обявявани за вещици от църквата, която поставяла жените в една група с непълнолетните, робите, осъдените престъпници и невменяемите, т.е. с всички, на чийто разум и преценка не може да се вярва. Е, къде е независимостта? Може би трябва да я търсим в нашето съвремие? Независимостта преди и сега, в обществото, в дома - това е нещо, за което жените с векове с се борили, а следите на това “робство” са оставили своя отпечатък и до днес.
Днес ли? Ако погледнем навън ще установим привидно завидния напредък, за който жената упорито се е борила със столетия, за да достигне до там, където е днес. За да придобие право на учение и свобода, на работа и печалба, тя е трябвало да пожертва много неща и да се откаже от много свои естествени права. Платила е твърде скъпо, за да се утвърди нейният статус на човешко същество, с душа... Бихме могли да се съгласим с тезата на един от представителите на модерната философия – Рене Декарт, според който способностите на разума са еднакви както за жените, така и за мъжете. Така разумът се е превърнал в основно средство и аргумент в борбата за женска еманципация. Дали навсякъде независимостта е осъществена цел?
Независимост? Тя може да бъде разглеждана и в доста по-широк аспект – не само като борба за полово еманципиране на женското съсловие, но и етническо, расово, религиозно… В крайна сметка всеки от нас се бори за това да бъде независим не само от някой друг, но и от своите вътрешни окови , колебания и най-вече страхове. Човек през целия си живот е принуден да се отстоява онова, в което вярва, за онова, което иска, защитавайки онова, което има. Може би именно страхът доминиране на по-силните над по-сабите личности лежи в основата на всички видове подтисничества, били те от физически, емоционален или религиозен характер.
Хайде, огледай се. Заслушай се в пулса на света около теб. Пусни радиото или телевизора си. Нима не си чувал? Спомни си за онова, което знаеш …за ислямския свят. Принудителни женитби, убийства на жени с аргумент за опазване на семейната чест - това се чува и вижда често в медиите. А дали това е цялата истина? Несъмнено има неща, останали скрити зад дебелите стени, зад тъжните лица, забулени с фереджето на срама, синини, старателно скрити под дрехите. Е, още ли мислиш, че в света в който живееш има еманципация? Нима е възможно тази несправедливост да е успешно прокламирана от една религия и то една от трите най-разпространени – исляма?! Що за религия е онази, узаконяваща полигамията и публичните убийства с цел ”покаяние” и “изтриване на срама челото на жената, изневерила на своя съпруг”, религия, поставяща мъжа с едно стъпало по нагоре, а той от своя страна може да третира като вещ своята съпруга, а “при добро желание дори да я убие” и то “напълно оправдано”. Това само може да ни говори за егоизма , демагогията, аморалността и непреодолените предразсъдъци на един свят едновременно много далеч и много близо до нас.
Остава ни единствено да сме благодарни на съдбата, че не сме се родили в това общество, да бъдем солидарни към опитите за еманципирането на тези жени, които може би вече усещат полъха на т.нар. европеизация, в чието съзнание се формират заченките на свободолюбието. Защото за независимост се борят много жени по света, не само чисто професионално и емоционално, но и физически, жени, попаднали във вихъра на трафика на хора, отвлечени и насилствено принуждавани да вършат неща, против волята си.
Независимостта – вчера, днес и утре. Независимо колко поколения ще се сменят, тя винаги ще бъде мечтаната цел, защото хората винаги са ограничавани от нещо – най-често от самите себе си. В името на жадуваната свобода са се случвали стотици катаклизми, избухвали са войни, сривали са се животи. Но в много случаи те я състояние на духа, тя е абсолютната липса на страх, а за да бъде независим, човек трябва да бъде достатъчно силен за да го пожелае, достатъчно решителен, за да пристъпи към осъществяването на бленуваната цел и достатъчно смел, за да я отстоява въпреки всичките стени по пътя си…
В.Василва
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 26
Архив
