Игра на оцеляване                         Хората сме просто устроени същества. Когато нещо не ни харесва – премахваме го. Когато някой не прави това, което искаме от него – нараняваме го. Когато сме изправени пред неизвестното – започваме да се страхуваме и да бягаме от него. Всъщност всяко наше действие е продиктувано от инстинкта ни за оцеляване или от егоизма, често и от двете. Всички си имаме своите страхове. Някои се страхуват от тъмното, други от змии, трети от паяци. Защо ли? Може би ще го наречете “нормална човешка реакция”. Това всъщност е вроденият страх на човек от смъртта. Именно този страх е баща на всичките ни останали страхове, които в ден днешен е общоприето да бъдат прикривани, защото всяка поява на колебание или страх се счита за слабост. А хората са като хищниците – готови да нападнат, веднага щом сетивата им доловят  плахост.                   Типичен пример за един от най-често срещаните човешки страхове, присъщ на всички нас (въпреки че повечето се срамуват да го признаят) е страхът от самотата, от това да останеш сам, без сродна душа, с която да споделиш радостите и тъгата си, без някого, когото да обичаш, който да лекува душата ти. По този начин умираш духовно, а няма по страшна и мъчителна смърт от тази. Ето защо ние превръщаме целия си живот в едно неспирно търсене на онзи човек, който да даде глътка въздух на нашата душа. Така цялото ни съществуване става една игра на оцеляване – не само физическо, но и духовно.                     Всеки ден и час човек трябва да полага усилие, да се бори със себе си, за да постигне нещо и дори да няма резултат – да е готов за нова битка с живота, в който оцеляват само силните и смелите, тези, готови да поемат рискове. Някой беше казал, че по-добре да се удавиш във вода, отколкото да живееш в тиня. По-добре да се провалиш хиляда пъти, отколкото цял живот да съжаляваш, че не си опитал. Животът на всеки човек преминава под знака на вечната борба, започваща  още с раждането му - с борбата за първата глътка въздух, с първите му стъпки, когато изпитание е всяка крачка и така докато не порасне и не се сблъска с истинския живот, където за да постигаш нови върхове, трябва да превърнеш всеки свои ден в борба за оцеляване -  на улицата, в службата, на професионалната стълбица, на която трябва да се изкачиш и да отстояваш положението си, надминавайки по пътя си десетки не по-малко добри конкуренти, да оцелееш в суровия комерсиален свят, да се пребориш със завистта, със злобата на околните, защото за всяко значимо нещо човек трябва да се бори. Вярно е, че когато играта е по-оспорвана – успехът е по-сладък, а когато играта е въпрос на оцеляване, успехът се нарича пълноценен живот.                                В този свят, който изисква от теб да си безкомпромисен и непреклонен, колко ли е трудно да запазиш човешкото у себе си? В него духовното и нравственото ти битие е океан от сблъсъци, от крахове и надмогвания – перипетии, които трябва да те мотивират да потърсиш себе си. А откриеш ли ги – ти си истинският победител. Загубиш ли своя нравствен ориентир – то несъмнено преминаваш в редиците на губещите. Но така е в играта – винаги има победители и победени. В голямата игра – тази на живота – победители са онези, които успяват да се превърнат в драматурзи на собствената си духовна съдба. Но какво всъщност представлява тя? Жаждата за живот, стремежът за развитие, за личностен просперитет, за любов, за отстояване на градените с години принципи? Не е ли това матрицата на цяло едно съществуване? Не е ли това нашият Ноев ковчег, нашето човешко спасение, нашата възможност да победим с достойнство в безмилостната игра? А може би да се съхраним като личности…Ще поемем ли риска да се гмурнем в необятните пространства на духовния океан или ще останем на сушата, боейки се от безпределността и непознатото? Трудни въпроси, отговорът на които за всеки от нас е твърде индивидуален. В крайна сметка можем ли да гледаме на оцеляването в чисто физически или единствено в духовен аспект?                                В тълковния речник под думичката “оцеляване” се разбира “умение, което може да помогне на човека да преживее опасна ситуация или в опасни местности ”. Няма как да се съгласим с това твърдение на сто процента, но нека си признаем, че в него има доза истина. Ако се върнем назад във времето ще видим, че още от възникването на човешкия вид, а и след това през многовековния си период на развитие, именно това са били уменията, виновни за оцеляването му. Неспирната борба с природните стихии, с дивите животни, необходимостта от подслон и храна – това са били основните неща, с които човекът в древността се е борил. Всеки негов ден е представлявал неспирна битка за оцеляване, в която единствените му съюзници в борбата с природата били инстинктите и сетивата. В последно време ставаме свидетели на възродения интерес към този начин на живот, към изпитанията на духа и тялото, достигнали предела на своите възможности, интерес, провокиран от находчивия ум на някои сценаристи, в резултат на което се раждат така наречените Риалити шоута от рода на Survivor. Тяхната цел е имитиране на този начин на живот, макар и за по-кратък период от време, поставяне на съвременни хора, извадени от контекста на нормалния им живот, в суровите условия на една необитаема тропическа джунгла, без храна и подслон, без каквито и да било удобства … и то доброволно. И всичко това под формата на игра – изпитание за силата на духа и тялото, чиято крайна цел е една – да оцелееш. “Накрая оцелява само един!” – не случайно това е многозначителното мото на предаването. А оцелелият е несъмнено психически най-издръжливият. Често и в живота е така. Печелят по-силите и по-смелите, онези, способни да рискуват, онези, които не се страхуват да играят, да залагат, да губят и печелят. Защото победата в играта е въпрос на оцеляване, въпрос на смелост, а смелостта – това е абсолютната липса на страх.                           Само онези, надарени със смелостта да поемат рискове са истинските победители в играта на оцеляване, наречена живот…
                                                                                                                                                                      В.Василвеа